Ана Пакуин / Суки Стакхаус

АНА ПАКУИН

Дата на раждане - 24.07.1982.
Място на раждане - Уинипег, Манитоба, Канада.

Ана Пакуин, родена на 24 юли 1982 г., е звездата в няколко големи филма, включително и "Пианото" (1993), с който спечели първия си Оскар, игра малката Джейн във филма от 1996 "Джейн Еър" на Франко Дзефирели, и ролята на Ейми Алдън в пленителната семейна история, "Полет към дома" (1996).

Ана Пакуин, младата канадка, отраснала в Нова Зеландия, чийто единствен актьорски опит бил ролята на скункс в училищна пиеса, удиви кинозрителите от цял свят с превъплъщението си в сърдитата, малка дъщеря на Холи Хънтър в приетият с възторзи филм "Пианото"(1993). Ана, която с полученият за играта си Оскар стана втората най-млада победителка в историята на наградите, вече доказа, че "Пианото" е бил само началото на забележителна кариера. Момиче с широка обща култура и деликатно чувство за хумор Пакуин се утвърди като една от най-талантливите и очарователни млади актриси, които работят в съвременното кино.

Обяснението за бързия възход на Пакуин към славата, често е причина за объркване в медиите, докато не стане ясно, че тя е просто обикновено момиче, което е надарено с необикновен талант. Има двама агенти, Гейл Коуан в Нова Зеландия, и агенцията Уилям Морис в Лос Анджелис, но нито те, нито родителите й, имат голямо влияние относно филмите, в които избира да участва. "В крайна сметка", казва тя, "решението винаги е мое".

Родителите на Пакуин се разделят, докато тя се снима в "Полет към дома" (1996) в Канада. В нощта на Оскарите за 1993, е голямата изненада (и изненаданата) победителка в състезанието за наградата на Академията за най-добра актриса в подържаща роля. Тя замръзва с широко отворени очи пред микрофона и около 20 секунди с усилие се опитва да си вземе дъх, преди да събере, сили за да произнесе благодарствената си реч.

След развода на родителите си момичето се премества в Лос Анджелис с майка си и сестра си, за да бъде по-активна в кино-кариерата си. Скоро преходът от дете-звезда към млада актриса вече е факт с участието й "Хърлибърли" (1998) заедно с Шон Пен, Кевин Спейси и Мег Райън, и в "Разходка на луната"(1999) редом до Даян Лейн, Виго Мортенсен и Лев Шрайбър. Следващата роля на Пакуин, вече експерт в образите на проблемни тийнейджъки, е в популярния научно-фантастичен филм, X-мен (2000). Същата година (2000), тя играе и в "Почти известни" на Камерън Кроу и в "Да откриеш Форестър" на Гюс Ван Сант.

През следващите години Анна съчетаваше ученито си в Колумбийския университет с игра на нюйоркската театрална сцена и още няколко филма: "25-тият час" (2002), "Х-мен 2" (2003), "Изобретателят" (2004).

Ана Пакуин за себе си и работата си:

"Никой от героите които съм играла не прилича на мен. Това би било отегчително. И нямаше да е актьорска работа."

"Да си тийнейджър и да си мислиш, че никой не те разбира, с малко преувеличение е същото като да си мутант!"

"Има много малко филми или пиеси за истински щастливи хора със съвършен живот. Обикновено всеки е прецакан в някакво отношение и тук е трудното в работата ми, как да покажа правдоподобно и реалистично проблемите на някой, при положение, че всъщност обикновено не знам нищо за този тип проблеми. Не че моят живот е съвършен. Не мисля, че бих могла да бъда непрекъснато щастлива!"

"Правя това, което смятам за правилно. Най-хубавото в моята работа е,че мога да се опитвам да бъда съвсем различен човек, без това да ми съсипе живота."

СУКИ СТАКХАУС
Малко преди да изгуби родителители си, още като дете Суки е разбрала, че може да чува мислите на хората. Въпреки, че баба й я разбира, телепатичните способности карат Суки да се чувства като прокълната. Да чува най-интимните мисли на всеки в малкия град, където живее, кара момичето да се чувства ужасно самотно. Тези, които не са избягали, уплашени от скрития й талант, са я отвратили заради тъмните си помисли.След години, прекарани като местният чудак, Суки използва комбинация от сексапил и дързост, които й помагат да се справи с повечето ситуации. Но тя тепърва ще разбере дали постъпките й ще оправдаят привидно увереното й поведение.