Книга 5. Среднощно Слънце / Midnight Sun

Среднощно Слънце
от
Стефани Майер

„Животът ми беше безкраен,безкраен среднощен живот.
Трябваше ли винаги да бъде нощ за мен?
Но как беше възможно слънцето да изгряваше, по средата на моята нощ?“

„Midnight sun“ е книга на Стефани Майър, но не е завършена, написани са само 12 глави.Книга представя събитията от „Twilight“ / „Здрач“ разказани през погледа на Едуард – как са се случили нещата от неговата гледна точка.

Стефани е казала в интервю, че спира да пише книгата, защото е разочарована от това, че тази така наречена ‘чернова’ е била пусната в интернет. Казала е, че когато един ден книгата излезе официално, ще има разминаване с този вариант, който сега е в нета. И все пак, за радост на читателите, е пуснала тези 12 глави и в собствения си сайт.

Пръв Поглед

Беше времето през деня, в което си мечтаех да мога да спя.
Гимназия.
Или чистилище беше по подходяща дума? Ако имаше някакъв начин да изкупя греховете си, този би трябвало да се доближава поне малко. Скуката не беше нещо, с което свикнах : всеки ден изглеждаше по-монотонен от предния.
Предполагам, че това беше моят начин на спане – ако спане се дефинира като муден период между активните периоди.
Започнах,когато пукнатините в ъгъла на кафенето почнаха да се появяват, представяйки си образи, които всъщност не бяха там. Това беше единственият начин да блокирам гласовете, които бърбореха без да спират в главата ми.Игнорирах няколко хиляди от тези гласове заради скучността им.Когато се стигне до човешкото съзнание, винаги съм го чувал. Днес всички мисли бяха насочени към тривиалната драма на едно малко ученическо тяло. Толкова малко им трябва за да се хванат за нещо. Виждах новото лице да се повтаря от едни мисли в други от всякъде. Просто обикновено човешко момиче.Вълнуването около нейното пристигане беше толкова предсказуемо – все едно да покажеш нещо лъскаво на малко дете. Повечето овце – като момчетата- вече си се представяха влюбени, само защото тя беше нещо ново за гледане.Опитвах се силно да ги игнорирам.
Само четири гласа оставих да звучат в главата ми : семейството ми- двамата ми братя и двете ми сестри, които толкова се бяха лишили от чувството за уединение, че дори се замисляха за това.Давах им толкова уединение колкото можех.Опитвах се да не слушам.
Опитвах се колкото можех, но все пак… знаех.