Божествени и прокълнати 2

Издателство ЕРА ни предоставиха информация за Втората част на "Божествени и прокълнати!

Вече знаете, че продължението на "Божествени и прокълнати" от Бри Диспейн ще излезе на български език на 29.11!
Тъй като знаем, че повечето фенове очакват нетърпеливо събитието, решихме да възнаградим тяхното любопитство с малко откъсче от първа глава. Както може да прецените и сами от него, тази книга ще бъде пълна с много изненади, обрати и опасности, дебнещи на всяка страница... и разбира се, доста романтика.


Из първа глава на втора книга от поредицата „Божествени и прокълнати” от Бри Диспейн

- Къде ти е телефонът? – попитах Даниъл.
- Оставих го вътре. На леглото – прозя се той. – Защо?
Станах, без да откъсвам поглед от екранчето. Мрачно предчувствие пропълзя по кожата ми. Усетих как косъмчетата по врата ми настръхват, а мускулите ми се напрегнаха, както ставаше всеки път, когато предусещах опасност. Телефонът зазвъня в ръката ми. Едва не го изпуснах.
- Кой ти звъни?
- Ти.
Подхванах го неумело и едва не го изпуснах отново. Отговорих.
- Ало? – изрекох уплашено, когато го притиснах към ухото си.
Последва мълчание.
Погледнах дисплея на телефона, за да се уверя, че не съм пропуснала обаждането или да не би случайно да съм натиснала копчето за прекъсване на разговора. Отново го притиснах до ухото си.
- Ало?
Ново мълчание.
Погледнах Даниъл и свих рамене.
- Сигурно е някакво шантаво объркване. – Канех се да затворя, когато чух нещо по линията. Сякаш някой закри микрофона с ръка.
- Ало? – Потръпнах. Цялата настръхнах. – Кой е?
- Идват за теб – рече приглушен глас. – В опасност си. Всички сте в опасност. Не можеш да ги спреш.
- Кой се обажда? – попитах аз, обзета от паника, докато мускулите ми се напрягаха. – Откъде взехте телефона на Даниъл?
- Не му се доверявай – продължи разтрепераният глас. – Той те подвежда, че можеш да му имаш доверие, но да знаеш, че не можеш.
Даниъл посегна към телефона, но аз го отблъснах.
- Какви ги говориш? – попитах.
- Не можеш да му имаш доверие. – Гласът неочаквана стана по-ясен – сякаш ръката се беше отдръпнала от микрофона и при познатото звучене сърцето ми едва не спря. – Моля те, Грейси, поне този път ме послушай. Всички сте в опасност. Трябва да знаеш, че... – Думите прекъснаха, съпроводени от дрънчене – изглежда телефонът падна и линията прекъсна.
- Джуд! – изкрещях аз.