7-те световни заблуди за диетите.

Има седем мита, в които много от нас вярват. Те ни объркват, затрудняват и блокират усилията ни да отслабнем. Тези вярвания всъщност ни пречат да изградим здравословен режим на хранене и ни карат да пълнеем килограм след килограм.

1. Митът за гладуването: По-малко хранене + повече упражнения = отслабване.

Затлъстяването не е наша грешка. В повечето случаи то не се дължи на мързел или лакомия. През последните десет години медицинските изследвания разкриха, че проблемът с отслабването е много по-сложен, отколкото остарялото, но популярно мнение за по-малко ядене и повече движение. Беше открит един механизъм, наречен синдром на гладуването. Когато повярваме на идеята, че ако ядем по-малко ще отслабнем, започваме да ограничаваме калориите си (и повечето популярни диети ни съветват да правим точно това). Проблемът е, че ограничаването на калориите винаги е бомба със закъснител. Защо ли? Тялото ни започва да получава тревожни сигнали, че е възможно да умрем от глад и задейства химичните процеси, които ни карат да ядем повече.

Но това не е всичко. Когато отслабваме, само половината от килограмите, които стопяваме, са мазнини. Останалото са ценни и необходими за метаболизма ни мускули. Въпреки това, когато си възвръщаме килограмите, почти всичко е мазнини. Не забравяйте, че мускулните клетки изгарят седем пъти повече калории от мастните. Поради тази причина „йо-йо ефектът” от диетите е не само неприятен, но и вреден за телата ни.

2. Митът за калориите: Всички калории са еднакви.

Последните изследвания обърнаха наопаки теорията, че всички калории са еднакви. Зароди се цяла нова наука, наречена нутригеномика. Тя ни учи какво „казват” различните храни на нашите гени. Според специалистът Марк Хаймън това, което ядем, директно определя „съобщенията”, които организмът ни получава. Тази информация на свой ред контролира нашия метаболизъм - „съобщенията”, които казват на тялото дали да изгаря калориите или да ги трупа.

3. Митът за мазнините: Приемането на мазнини ни кара да пълнеем.

Почти всички популярни диети, ни убеждават, че приема на мазнини ни кара да пълнеем. В резултат на това ние започваме да заместваме „мазните храни” с леснодостъпни въглехидрати (бяло брашно, бял ориз, картофи и захари). Те помагат временно да заместим усещането за глад, но повишават нивото на инсулина, което на свой ред, предизвиква увеличаване на килограмите. Най-голямата ирония във всичко това е фактът, че няма абсолютно никакви научни доказателства, които да подкрепят идеята, че липсата на мазнини води до отслабване или е полезна за нашето здраве.

4. Митът за въглехидратите: Приема на малко въглехидрати или избягването им ни прави слаби.

В съвременните теории за правилно хранене се набляга по-скоро на вида мазнини и въглехидрати, които приемаме, а не толкова на количеството. В нашумялата програма „Ултраметаболизъм” се посочва, че ястията могат да имат много различен ефект върху тялото ни. Важно е да познаваме кои храни са полезни за организма и кои – не. Оказва се, че всъщност от това зависи най-много дали ще имаме „перфектна фигура”.

5. Митът за сумиста: Пропускането на хранения ни кара да отслабваме.

Друга световна заблуда по отношение на отслабването е, че пропускането на хранене води до загуба на тегло. За нейното разобличаване е помогнал въпросът: Как сумистите стават толкова огромни? Много просто: те никога не закусват – хранят се само два пъти на ден и веднага след това заспиват. Най-новите открития сочат, че за да подобрим здравословното си състояние, трябва да закусваме и да разпределяме храненията си на равни интервали през деня, както и да не ядем поне два часа преди лягане.

6. Митът за французите: Французите са слаби, защото пият вино и ядат масло.

Модата на „френските” диети пък наложи виното сред „магическите средства за отслабване”. Вярно е, че в много умерени количества антиоксидантното червено вино може да бъде полезно, но „наливането” с него със сигурност не е. Всъщност проучванията показват, че прословутата елегантност на французите се дължи на няколко други неща: те ядат истинска храна, не преяждат и се хранят по-бавно, а освен това ходят повече пеша.

7. Митът за защитата: Производителите на храни са контролирани напълно и здравето ни е защитено.

Човешкият вид е еволюирал, хранейки се с пълноценна, истинска храна, а не фалшификати като тези, които си купуваме сега в магазините – храни, които са изкуствено създадени, пакетирани, обработени, химически променени и пълни с нехранителни съставки, като бои и консерванти. И никаква реклама от страна на хранителната индустрия не може да промени тази истина. Марк Хаймън формулира правилото за здравословните продукти така: „ако нещо има етикет, не го яж!”

7-те световни заблуди, които разгледахме, са объркали живота на хиляди хора по света. Когато повечето от нас започнат диета, ние на практика подпомагаме пълнеенето си. Всеки път, когато се подложим на продължителен глад, губим мускули. В обичайния случай диетата накрая се проваля и когато това се случи, възвърнатите килограми са само мазнини. Ако сме преминали през няколко провалили се диети, тялото ни е преживяло всичко това няколко пъти.

Накратко казано: истината е, че диетите не само ни карат да пълнеем, но и нанасят огромни щети върху мускулната ни маса!