Как ти дойде идеята за Евър и за поредицата „Безмъртните”?
„Безсмъртните” като поредица се роди от страданието, което изпитах преди няколко години, когато за пет ужасни месеца изгубих трима души, които много обичам. После за малко да изгубя и съпруга си, защото се разболя от левкемия, но за щастие сега той е напълно излекуван. Преживявах онези лоши времена, като си задавах въпроси относно живота и смъртта, безсмъртието и тленността, дали можем да почувстваме връзка с любимите си хора, дори след като вече са си отишли от този свят... И понеже оттогава насам винаги съм се интересувала от паранормалното, историята за Деймън и Евър се роди съвсем естествено. Първо дойде „Вечна”, после „Синя луна” и така нататък.
Колко проучване ти трябваше, за да създадеш пълнокръвно поредицата „Безсмъртните”?
Проучването е и продължава да бъде най-приятната част от процеса! То е идеалното извинение да изучавам теми, които са ми интересни. Всеки път когато лежа на канапето и чета книги за психически феномени или гледам документални филми за преживявания, близки до смъртта, спокойно мога да заявя: „Не ме разсейвай, работя в момента!”, ха-ха!
Освен това съм изчела тонове книги за призраци, ясновидци, преживявания, близки до смъртта, минали животи, аури, чакри, кристали, прераждане... каквото се сетите! Но освен всичкото четене на книги, проучването в интернет и документалните филми изкарах тридневен курс по психическо усъвършенстване при световноизвестния медиум и бестселър автор Джеймс ван Прааг и преживяването беше невероятно! По време на курса той ни помогна да медитираме по най-различни начини, показа ни как да правим психически упражнения. Резултатите надминаха очакванията ми – буквално бях разтърсена и изумена.
Освен това успях да постигна няколко завръщания в предишни животи с помощта и опита на известния автор д-р Брайън Л. Уайз, който е водещ специалист в тази област. И макар да бях скептично настроена в началото, когато започвахме, трябва да призная, че това, което видях под хипноза, беше напълно неочаквано и интригуващо.
Как реагираш на неизбежното сравнение с поредицата „Здрач” на Стефани Майър?
Честно казано, съм изненадана. Като изключим, че и в двете поредици – и в нейната, и в моята, има любовна история, не виждам нищо общо между „Здрач” и „Безсмъртните”! И предвид, че не съм чела друго освен първата книга от поредицата на Стефани Майър, доколкото знам, в нейните книги няма нещата, които са водещи в моите книги – алхимия, пътуване във времето, прераждане, преживявания, близки до смъртта, чакри, кристали, аури, мистични измерения, магия, призраци, медиуми, ясновидци и т.н.
Но предполагам, че веднъж стане ли една поредица култова като „Хари Потър” и „Здрач”, е неизбежно всички книги, излезли по-късно, да се сравняват с вече наложените.
Смяташ ли, че за да е истинска, една любов трябва да мине през страдания и болка, за да трае вечно?
Не, за щастие, не! Но пък смятам, че всичките болки и страдания в името на истинската любов правят една книга много по-интересна за читателите.
Какво е най-важното за едно момиче, ако иска да се съвземе след голяма трагедия и да продължи с живота си смело напред?
На мен ми помогна това, че промених изцяло начина, по който гледам на нещата. Когато аз изгубих трима от хората, които обичам много, а съпругът ми беше отписан от докторите, се чувствах толкова безпомощна и отчаяна, че нямах идея как да преживея следващите пет минути, какво остава за цял следващ ден. Тъкмо тогава помня, че пуснах телевизора, където в едно свое предаване Уейн Дайър каза: “Ако промените начина, по който гледате на нещата, нещата, на които гледате, ще се променят.” И това се превърна в повратна точка е моя живот. И вместо да гледам на себе си като на жертва на обстоятелствата, аз реших, че ще приема обстоятелствата като предизвикателство в живота ми, чрез което ще науча нещо важно. Всъщност реших да преосмисля всичко в живота си и от онзи момент нататък настъпи толкова драматична промяна, че бих я нарекла Чудо. И днес, каквото и предизвикателство да стои на пътя ми, вместо да се чувствам като жертва, аз го приемам като урок, чрез който ще стана по-силна и готова да се справя с всичко.
Постъпих по същия начин и с Евър. В началото на „Вечна” тя е депресирана, нещастна и се самообвинява, че е преживяла катастрофата, в която загива цялото й семейство, но с помощта на Райли и Деймън Евър започва да гледа на себе си по нов начин и скоро осъзнава, че макар това да не е животът, който е искала, това не го прави по-малко ценен.
Ако ти беше безсмъртна, как щеше да се почувстваш и какво щеше да направиш?
Макар да пиша за безсмъртни, лично аз не бих искала да съм безсмъртна. Навярно е така, защото никак не обичам сбогуванията, а да си безсмъртен означава точно това – да се сбогуваш с много от любимите ти хора!
Но, ако все пак безсмъртна, е... щях да постъпя като Деймън и да пътувам по света, да изучавам много и различни неща. Ако пък имах достъп до магията, както той има, навярно щях да се забавлявам, като изненадвам хората с красиви неща!
Кога ще видим най-сетне поредицата „Безсмъртните” на малкия екран като сериал, както споменахте преди време?
Скоро, надявам се. Ще е като сбъдната мечта за мен. Стискам си палци!
Как върви „Radiance” и от колко книги ще се състои поредицата?
Признавам си, че съм особено ентусиазирана относно Radiance и останалите книжки от поредицата за Райли. Когато ми хрумна идеята за паралелна поредица на „Безсмъртните”, веднага се впуснах в начинанието с пълна сила. Райли е героинята, която създадох с най-много удоволствие във „Вечна”. За моя изненада ролята й порасна много повече, отколкото бях планирала. Но по-късно, като настъпи моментът да започна да пиша първата книга за Radiance, се притесних. Дотолкова бях свикнала да пиша за тийнейджъри, че се съмнявах, че ще се справя с книга за дванайсетгодишни. Но тогава пък си припомних, че няма да пиша за дванайсетгодишни, а само за Райли. И веднъж щом задълбах в нейния характер, историята сама се разгърна, при това се получи едно от най-интригуващите писателски преживявания, които съм изпитвала! Засега съм предвидила да са четири книги, като в момента тъкмо завършвам с писането на втората – получи се даже по-забавна от първата, така че се надявам читателите да й се насладят, както аз й се насладих, докато я пишех!
Къде прекарваш по-голяма си част от времето, докато пишеш?
Офисът ми е вкъщи, така че си прекарвам времето основно вкъщи. Пиша практически всеки ден, но харесвам това, което правя, така че не се оплаквам!
Харесваш ли други вампирски/тийнейджърски поредици и ако да – на кои автори?
Единственото лошо нещо с натоварения ми график е, че не мога да намеря време да чета, както някога правех. Но една от най-любимите ми книги за вампири е „Дракула” на Брам Стокър, а като дете обичах да чета книгите на Ан Райс.
Ще има ли шеста книга за „Безсмъртните”, или петата е последната от поредицата?
Петата книга се казва „Нощна звезда” и в САЩ ще излезе на 16 ноември 2010. Сега започвам да пиша шестата и последна книга от поредицата „Безсмъртните”, но официално все още нямам заглавие за нея. Малко съм тъжна, че цялата история свършва, защото съм свикнала с героите и те са ми като семейство, но понеже още от самото начало знаех какъв ще е завършекът, съм повече от нетърпелива да оставя всеки от тях да завърши своето пътешествие!
Относно бъдещето, е... предстоят ми още книги за Райли и цяла нова поредица книги за тийнейджъри, чиято първа книга ще излезе чак в края на 2011 година.
Послание за българските фенове на Алисън Ноел и на поредицата „Безсмъртните”?
Изказвам едно голямо и блестящо БЛАГОДАРЯ на всичките ми читатели от България! Изключително съм развълнувана, че книгите ми са публикувани във вашата прекрасна страна и нямам думи да ви опиша колко съм ви признателна за щедрата ви подкрепа, за българския профил във facebook - The Immortals Series Bg, и за интереса ви.
Благодарим на ИК "СофтПрес", за прекрасното интервю!
6th Февруари 2011, 4:13 pm by 
Календар
